Дневникът на мама Ели

Показват се публикациите с етикет майчинство. Показване на всички публикации

Здравейте. Представям ви още едно интервю с психолога Иван Скипарнов. Той отново отговаря на няколко въпроса, които мисля, че всеки родител си задава. Един от най-задаваните въпроси е именно - Как да говорим със своето дете така, че то да ни слуша?

1. Здравей, Иван. Как си?

И : Здравейте, отново. Добре съм, стремя се да оползотворявам дните си, като обръщам внимание на неща, за които попринцип не отделям толкова време, предвид ангажиментите ми. Всъщност, се адаптирам, към обстановката. Смятам , че едно от най-важните качества за качествен живот е способността на човек да се адаптира.

2. В предишната статия засегнахме темата " методът Гордън " . Този път ми се иска да поговорим за това, как да говорим с детето така, че то да ни чуе? Как да говорим с него правилно?

И : Неминуемо ще съм повлиян и този път от метода! Ако трябва да бъда честен, «правилно» е нещо много относително. Не претендирам, че ще дам съвети, които ще дадат неминуемо, перфектен резултат. Комуникацията и родителстовото е сложен процес. Подчертавам думата процес, в който се влага много енергия, воля, учене, взаимно развитие и дисциплина. Не само у детето, а и от страна на родителя.

3. Ако можеш да опишеш 5 етапа на правилна комуникация, кои биха били те?

И : Ще се постарая да дам някоко основни насоки, за да потдържате добра комуникация и съответно добри взаимоотношения с вашите деца. На някой от вас, може да ви се струва странно, нереалистично, може би и невъзможно, но тези методи за комуникация са доказано изпитани и работят. Ще започна с нещата, които трябва да избягвате.

- Едно от нещата, които трябва да избягвате, когато говорите с децата си, е да поставяте етикети и оценки на техните действия. Вашите думи, дори и да не си проличава в началото, повлияват силно самооценката на детето. То може да остане с тези обеждения за себе си, дори и когато порастне. Децата имат нужда да бъдат приети и разбрани. Преди да се карате, първо очетете, че сте разбрали, коя нужда на детето не е задоволена, после може и да не ви се наложи да се карате.

- Не хвалете детето си излишно. Тази склонност е често срещана, защото всички родители, искат техните деца да са «най». Това може да накара някой от вас да прекалявате с изкуствените похвали и поздравления. Другият вариант е, заради нежелание да обърнете достатъчно внимание на децата си, поради някакви прични, по-лесно е да хвърлите едно «браво», което е изкуствено и децата усещат това. Те нямат нужда да бъдат хвалени за да им се вдига самооценката, те имат нужда да бъдат забелязани, имат нужда от присътвие. Това не означава да не отчитате техните постижения естествено, но се замислете, до колко сте истински, или изкуствени.

- Не прекалявайте с поучаванията, морализирането и насоките. Ако може метафорично да представим това, си представете, че заедно с детето управлявате кораб. Ако искате, то да израстне уверено в себе си, с добро самочувствие и устойчивос в трудности, от вас се изисква само да побутвате руля, но не и да държите изцяло. Ако винаги напътствате детето си и не го оставяте да греши и да разчита на себе си, то ще има проблеми при решаването на житейски трудности. Ако вие попринцип сте неверен човек, се замислете, дали няма да предадете тази си неувереност на детето си.

-Уважавайте себе си! Както детето има потребности, така и вие, като родители. Да съумявате да поставяте граници, е доста полезно не само за вас, а и за малчугана. Той разбира, че в живота не всикчо е позволено и не се върти света само около него, и трябва да се съобразява с другите. Как да ги поставяте, тези граници? Бъдете упорити, справедливи и искрени, споделяйте за вашите чувства, независимо на колко години е детето, просто начина на изразяване да бъде съобразен с възрастта.

- Когато искате да промените нещо в поведението на детето, първо си помислете, дали това поведение, наистина има основателна причина да бъде променено и дали не е нормално за неговата възратс. Ако сте убедени, че поведението не е добро, тогава, използвайте изречения, които се формират по следният начин: ВИЕ – ВАШЕТО ЧУВСТО-И КАК ПОВЛИЯВА ПОВЕДНИЕТО НА ДЕТЕТО ВЪРХУ ВАС. Тук може да разберете, че реално не намирате, какви последстия може да има това поведение върху вас, тогава бих задал въпроса: Какъв да е мотива на детето да променя поведението си?

4. Какво мислиш за манипулацията? Правилно ли е да предложим на детета нещо, на коета то не може да устои, за да получим това, което искаме?

И: Ако искате децат ви да израстнат, като манимпулатори и да започнат да общуват по този начин с вас, то тогава, може да използвате манипулацията. Не, че не действа. Децата могат да бъдат управлявани, чрез използване на техният страх:

- «Слушайме, че ей сега ще дойде съседката да те вземе.»

- «Недей да правиш така, защото ще ти се смеят другите»

- «Ако не правиш еди си как, когато пораснеш, щ ети се случи еди си какво»

Това са няколко примера, чрез които искам да ви предизвикам да помислите, какво внушение отправяте към слабо критичната детска мисъл, за съжаление често срещан начин на комуникация.

5. Ака трябва да обобщищ всичко с няколко думи, кои биха били те?

И: Накрая бих искал да завърша с написаното от Халил Джубран:

Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота към себе си.

Те идват чрез вас, но не са от вас.

Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.

Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите, защото те имат свои мисли.

Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им, защото те живеят в дома на бъдещето, в който не можете да влезете дори в сънищата си.

Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте те да са като вас.

Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.

Бъдете лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват.

Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му да отлети бързо и надалеч.

Нека лъковете ви да бъдат опънати от ръката на Стрелеца към радостта.

~Халил Джубран~

6. Благодаря, Иван. Отново изчерпателен и полезен.

И: И аз благодаря.

Здравйте. Искам да ви запозная с Иван Скипарнов. Психолог и фитнес иснтруктор. Той ще разкаже малко повече за " методът Гордън "

Здравей. Разкажи ни малко повече за себе си?

Здравейте! Казвам се Иван Скипарнов и съм психолог, както и фитнес инсруктор.

Занимавам се с психологическо консултиране, психотерапия и хипнотерапия. Водя курсове за родители, и най-различни тренинги. Успоредно с това се занимавам и с фитнес, това е другата ми страст, която ме изпълва с радост. Хубаво е да работиш това, което обичаш, защото ако правиш нещата с любов, те се получава добре.

Фитнес и Психология? Защо и двете ?

Смятам, че тялото и ума са в една обща система и грижата за двете, за да са в баланс е рецепта към пълноценен живот.

Занимавам се със спорт от съвсем малък. Баща ми е бивш спортист, както и чичо ми. Техният пример запали интереса ми към спорта. Чичо ми беше треньор по бойно изкуство със състезателна насоченост, и това ме влечеше. Исках да съм силен, да мога да се защитавам, все неща, които вълнуват един младеж. Спорта изгради до голяма степен моят характер и ме направи човека, който съм днес. Като цяло, обичам да се движа, да използвам възможностите на тялото си и това ме кара да се чувствам жив. Защо психология? И аз като нормален човек, от дете си имах своите вътрешни конфликти и проблеми, търсенето на отговори ме насочи към психологията.

Тук си за да ни разкажеш за курса „ Трениране на успешни родители, от кога преподаваш по „ Методът на Гордън „ и какъв всъщност е този метод?

Курсът учи родителите, как да помагат на децата си да израснат като зрели, здрави, щастливи и любящи личности. Той е предназначен за родители с деца на всякаква възраст. Това е курс с над 50 годишна история. Първият такъв се е провел през далечната 1962г. и създател е американският психолог д-р Томас Гордън (1918 – 2002). Той е основател на международната фондация „Гордън Трейнинг“, а моделът „Гордън“ се използва успешно в цял свят. В над 50 страни се провеждат курсове по този метод. Методът е открит начин на комуникация, целящ хората да имат добри и балансирани взаимоотношения. Аз се лицензирах, като треньор по ТУР преди няколко години. С цялото ми уважение към тази не лесна задача, аз все още не съм родител, но в работата ми като психолог, ежедневно се срещам с хора, които имат проблеми с техните деца. Това беше причината да поискам да се запозная с този метод. В последствие осъзнах, че децата на моите клиенти, представени, като „проблемни“, не са толкова проблемни, колкото е проблемна комуникацията между тях и начина, по който те взаимодействат.

Как да говорим правилно с децата си, за да ни слушат?

Начина, по който се изразявате и общувате с децата си не е важен само по отношение на вашите взаимоотношения. Това бележи и начина, по който те ще общуват в живота си с хората около тях. За да може децата да ви слушат, на първо място трябва да се научите да слушате себе си. Под това имам предвид да осъзнаете какви са вашите вътрешни чувства и преживявания, за да можете да ги изразите по добър начин. Добър начин е, да бъдете автентични, да говорите за чувства си и причината да се чувствате така. В курсът наричаме този начин на изразяване „Аз-послания“. Добре е да избягвате етикети и да поставяте оценки, това предизвиква у децата натрупване на гняв. Вашите оценки и етикети могат да изградят грешно тяхното усещане за себе си.

Как да слушаме децата така, че да се чувстват разбрани?

Отговорът на този въпрос, го има и в самият въпрос. Трябва да ги слушате! В ролята си на по-голям и всезнаещ родител е възможно да прибързвате с даването на съвети, насочване и поучаване. Някой път е достатъчно, да покажете на децата си, че просто са разбрани. В курсът е голямо облекчение за родителите да разберат, че не е нужно да имат отговори и да дават рецепти за всички проблеми на децата си. Но понякога не е достатъчно само да слушате. В курсът учим родителите, как да слушат активно. Активното слушане е метод, който помага на децата да стигат сами от решение на проблемите си! Това включва способи, чрез които насърчавате децата да продължават да говорят, докато стигнат до същността на проблема.

Как да разрешаваме конфликтете по правилния начин?

По пътя си на общуване с децата , неминуемо ще изпадате в конфликти, когато нуждите на единия, пречат на нуждите на другия. По това, как решавате конфликтите с вашите деца, бележи и качеството на вашите взаимоотношения. В ТУР насърчаваме родителите да решават конфликтите си по „беззагубен начин“. Това включва да се стигне до общо вземане на решение, при което няма да има губеща страна. Често при конфликти, понеже родителят има по-голяма власт и сила, се възползват от това, при което мачка самочувствието на детето и си печели неговото негодувание.

Добре ли е да критикуваме и хвалим децата си?

И да и не! Критиките и хвалбите са вид поставяне на оценка или етикет. Да, понякога те дават реална представа на децата за техните действия, но се замислете, когато ги критикувате, вие безгрешни ли сте и не сте ли повлияни от емоцията, която може да изкриви правилното назоваване на критиката, което да създаде грешно впечатление и усещане на детето за себе си. Когато хвалите, съумявате ли да се абстрахирате от идеята, че „нашето гарче е най-хубаво“ и да дадете реална представа за това как стоят нещата в действителност. Ако искате да насърчите детето си, най-добрият начин е да сте до него, да му оказвате нужното внимание, така детето се чувства значимо. Ако го хвалите изкуствено за постиженията му, вие го обричате да търси в живота само похвала, а не вътрешното удовлетворение от труда или процеса на работа. Ако порасналото дете, след това в живота се сблъска с критика или среда в която няма похвали, това ще представлява проблем за него.

Къде родителте бъркат най-често ?

Родителството е едно от най-големите предизвикателства в живота на човек, но това не означава - тегав период, напротив, той може да бъде и е изпълнен с страшно много смисъл и положителни емоции. Честа грешка на родителите е да се вживяват прекалено много в тази роля и забравят за себе си. Те изцяло се отъждествяват, като родители и нищо друго. Това може да предизвика напрежение. Другата грешка е другата крайност, при която родителите не поемат ни най-малка отговорност за да имат добри взаимоотношения със своите деца. Под това имам предвид, че родителят има достатъчно основание да уважава себе си и своите нужди, както и да осъзнава зависимостта на детето, докато е малко, и отговорността върху това същество. Баланса между двете крайности е добра основа за да научите нещо от детето си, както и да научите детето на нещо.

Ако трябва да обощиш с едно изречение всичко до тук, какво би било то?

Доброто родителство не е безгрешното. Доброто родителство е процес на взаимно обогатяване и изграждане, при което неминуемо се достига и до грешки. Вие учите себе си и променяте себе си, създавате и творите. Чрез вашето дете вие променяте света в който живеете.

Благодаря за изчерпателните и полезни отговори!

И аз благодаря за тази възможност!

За мен

POPULAR POSTS

Categories

Формуляр за връзка

LET’S BE FRIENDS

Веган Шоколадова торта